Берлин

Разтвори слънцето
желязната врата,
и дъжд от светли точки
заваля над мен.

На път сме тръгнали,
но пътя е във нас,
и карта няма,
няма пътен знак.

Берлин, Берлин,
обричам те сега.
В един шинел изтъркан
чакаш своята душа.

Берлин, Берлин,
в пътека от съдби
по улиците нощем, моля
стъпвайте сами.

Дрънчат веригите
в скованите сърца,
а катедралата заплака
за света.

Камбана бие,
ражда се дете.
Животът слага в красотата
свойто грозно "не".