Една сълза

Есента рони листа
лист по лист, ден подир ден
от календара.
Тръгвам на зад, връщам този свят
и така в спомена мой стигам до мама.

До една нейна сълза
до любов и топлина
всичко което е тя и е мама.
Закъсня и чак сега
мисля за тези неща,
за една нейна сълза през есента.

Много любов вече разпилях
но една, все пак една в мене остана.
Не пролетта, а целият живот
и сега вече разбрах
тя е за мама.

Как да и кажа накрая
нещо добро да я сгрява
как да и кажа:
Прости ме, мамо прости!